Пръскане на овошки след цъфтеж
За правилното развитие на овошките, за появата на качествена и богата реколта, без да се появяват различни болести, трябва да се извършва профилактично пръскане. Честота зависи от състоянието, целите и вида на препарата, който ще се използва. Третирането с различни разтвори ще осигури защита до голяма степен особено когато се прави в следцъфтежния период. Какво не знаете обаче?
Болести и вредители, активни в периода на следцъфтежно пръскане
Най-честата болест, която засяга овошките в следцъфтежния период, се нарича струпясване. Тя засяга до най-голяма степен крушите и ябълките, а най-тежката вреда, която може да нанесе, е трайни унищожения на цялата реколта. Особено ако високите температури над 20 градуса се комбинират с валежи, което предизвиква влажност на въздуха, струпясването се разразява скоростно от болни на здрави плодове. Именно поради тази причина се изисква препаратно третиране на овошките, което да възпрепятства появата и развитието на тази болест.
В следцъфтежния период са силно застрашени прасковите от поява на мана и къдравост. Последната разновидност засяга също кайсиите и нектарините, а последствията от развитието на къдравостта, са големи. Тя атакува листата, които са заразени, още през предцъфтежния си период. Можете да разпознаете наличието на болестта чрез състоянието на листата на овошките – те са на мехури, приличащи на издутини и могат да засягат както частично, така и цялостно листото. Цветовете, насочващи към къдравостта, са кафяво и жълто, контрастиращо на зеленото. Пръскането с подходящи разтвори действа като превенция срещу заразяването.
Кафявото гниене може да бъде ранно и късно. То засяга най-вече костилковите овошки. При ранното гниене характерно е развиването на болест през началото на пролетта, като засегнатите области на овошката са клоните и листата. Късното се появява в късно лято или есен и засяга самите плодове. Кафявият цвят е характерен за болестта и се предизвиква от спорите на гъбата, която е причинителят ѝ.
Появата на листни въшки и акари също причинява щети по овошките и засяга най-вече листата. Характерни са малките дупчици по тях.
Маната е сред най-разпространените болести не само по овошките, но и по всички домашно отглеждани култури – картофи, домати, лозя, зеле. Причинява се от наличието на паразитни гъби, които атакуват листата, клоните и самите плодове. По листата се появяват жълти петна.
Всички тези болести застрашават състоянието на реколтата, както и на дървото. Важно е пръскането да се извършва в следцъфтежния период, защото влажното време е предпоставка за развиването на всички патогенни микроорганизми, отговорни за разразяването на горепосочените болести.
Месец май е най-подходящ за ефективна растителна защита
След преминаването на зимата, с настъпването на пролетта, растенията започват да се раззеленяват и периодът им на покой приключва. Май месец е най-подходящ за извършване на растителна защита, поради влагата, която носи със себе си. Метеорологичните условия през май месец винаги вещаят голямо количество изсипан дъжд, което в комбинация с високите температури, възлизащи над 20 градуса, създава предпоставка за развиване на патогенни микроорганизми. Те, от своя страна, предизвикват болестни състояние при плодните дръвчета.
Най-ефективната растителна защита се изразява в обработка с препарат. Пръскането като превантивна мярка може да ви спести много усложнения впоследствие. Изборът на правилен препарат и спазването на интензивността на пръскане създават здравословни за дръвчетата условия за живот.
Най-правилно е пръскането през месец май, което има профилактична и превантивна функция, да се осъществява през период от 10 дни. Важно е овошката да бъде третирана правилно, като на пръскане да бъдат подложени не само листата и пъпките, но и клоните. Третиранията с препарати, които са съобразени със здравето на човешкия организъм, са безвредни и не причиняват щети. Едновременно с това, се осигурява защита от поява на червеи, които да изяждат плодовете и да скапват реколтата.
Борбата с вредителите изисква постоянство, правилна обработка и качествена грижа.
Какви препарати можете да използвате
Най-често за следцъфтежния период се използват натурални съставки, притежаващи антисептично и антибактериално действие, както и фунгициди и други съставки. Такива са:
- Сода бикарбонат – този природен антисептик често участва в направата на разтвори, служещи за пръскане не само на плодни дървета, но и на различни култури, които се отглеждат и в следцъфтежните месеци;
- Сапун – сапунът често служи като помощник в борбата с маната и листните въшки в следцъфтежа. Често се комбинира със сода бикарбонат;
- Син камък – това средство има лечебни свойства и помага за развиването на полезни микроорганизми, които да унищожат вредителите;
- Вар – тя е главна съставка в бордолезовия разтвор, който подпомага унищожаването на вредителите в следцъфтежните месеци. Варта е особено подходяща в комбинацията със синия камък при лечение на кафяво гниене. Тази болест най-често се разразява след обирането на последната реколта, в следцъфтежно време.
